DESVANECÉNDOSE NO ESCURO
Un día despois de ver
como o mundo se fermenta como o pan
e como unha man invisible rómpeo e repárteo
vou andando lentamente pola alameda do parque
entre piñeiros desvanecéndose no escuro
sei que non podo axudarlles
soamente detéñome un instante e asíntolles
cada un volve só a casa
para aprender como morrer
Домашно
Ден след като видях
как светът бухва като хляб
и невидима ръка го чупи и раздава
вървя бавно по алеята в парка
сред боровете заглъхващи в мрака
знам че не мога да им помогна
само спирам за миг и кимвам с глава
всеки сам се прибира у дома
да се учи как се умира
как светът бухва като хляб
и невидима ръка го чупи и раздава
вървя бавно по алеята в парка
сред боровете заглъхващи в мрака
знам че не мога да им помогна
само спирам за миг и кимвам с глава
всеки сам се прибира у дома
да се учи как се умира
Kiril Vassilev
Comentarios