DESVANECÉNDOSE NO ESCURO


Caseiro

Un día despois de ver como o mundo se fermenta como o pan e como unha man invisible rómpeo e repárteo vou andando lentamente pola alameda do parque entre piñeiros desvanecéndose no escuro sei que non podo axudarlles soamente detéñome un instante e asíntolles cada un volve só a casa para aprender como morrer


Домашно

Ден след като видях
как светът бухва като хляб
и невидима ръка го чупи и раздава
вървя бавно по алеята в парка
сред боровете заглъхващи в мрака
знам че не мога да им помогна
само спирам за миг и кимвам с глава
всеки сам се прибира у дома
да се учи как се умира

Kiril Vassilev


Comentarios